Song!
Current mood: artistic 

Тоя текст е измислен от мен с помощта на Паула за мъките и неволите на походника китарист по музиката на песента на Емил Димитров "Моя страна, моя България" (малко гадно става за хубавата песен, де). Ако на някой изстрадал събрат му дойде музата може да напише и трети куплет! :) Така или иначе само истински походник китарист може да разбере за какво иде реч...

 

Моя китара   Колко нощи аз не спах, колко друми извървях, за са свиря?
Колко пръти съсип`ах, Колко плюски аз им`ах, за да свиря?

Дни и нощи тя не спря
болка в мойте рамена
да ме мъчи.
И причината е тя тази песен, тук, сега да се получи.   Припев: Моя съдба, моя китаро ти!
Моя тъга, моя китаро ти! Вечно си с мен, моя китаро ти! При теб ме връща вечно песента...   Колко струни аз къс`ах, колко нови купув`ах, за да свиря? Ключовете пак въртях да те настроя не успях, ала свиря.
Вън от строя аз вървя комендантът пак не спря да ме мъчи! Вдясно бързо да вървя! Линията осенва
пак прекрачих...   Припев:....